Ако видеото на битото дете не беше във Фейсбук, щяхме ли да реагираме?
Тревожно видео на майка, която жестоко малтетира детето си, беше оповестено във Фейсбук. В него се вижда как Катя Никифорова от Перник удря няколко пъти момиченцето си на забележима възраст под 2 години, " тъй като татко ти не те обича и мен не ме обича към този момент ", както се " стимулира " тя, докато снима с телефона си, а детето плаче, споделя " мамо " и целува ръката й.
Клипът с побоя бе отстранен от множеството онлайн медии след зов на Министерството на труда и обществената политика, което призова да бъде заличен, с цел да бъде съхранена самоличността и достолепието на детето. Профилът на майката насилница демонстрира мощната ѝ обвързаност към съмнителна вяра, която множеството коментиращи дефинират като фракция. Тя заявява в друго видео: " На мен Бог ми изяснява по какъв начин се гледа дете. Мен от индивиди не ме боязън, не ме е боязън, че ще ми вземат детето. Хайде пускате тъжби ".
За тази трагична история, както и за хиляди други, които нямат " шанса " да получат необятен медиен отзив, поговорихме с Юлия Андонова от фондация " Пулс ", която счита, че казусът с майката от Перник занапред ще бъде проверяван от способените органи. Според нея най-правилната реакция в момента е да се даде пространство на институциите, с цел да си свършат работата. Но този случай за следващ път повдига доста тревожни въпроси.
Според Андонова не би трябвало да забравяме, че от години приказваме за това, че сред стените на дома се случват ужасни неща. Хиляди деца в България са претърпели необикновено принуждение. Трябва ли да се подават анонимни сигнали и да се спекулира с това. Има деца, които са оставени да гладуват, които за наказване са събличани голи или са връзвани на радиатора. Важно е да не се саморазправяме, а да се доверим на експертите, както и да работим за една добра система в подкрепа на фамилиите на жертвите:
" Ако това детенце не беше снимано във видео и не беше качено във Facebook, а беше останало като звук в блока, в който живее, щяхме ли да реагираме като общество? Съседите щяха ли да реагират? Или щяхме да си кажем за следващ път, че не можем да имаме вяра на анонимни сигнали? "
Положително е, че хората разпознават организации и търсят поддръжка от тях. Но съгласно Юлия Андонова е обезпокоително и това, че не липсва предпочитание за разпра на част от хората. Те заплашвали, че ще отидат в дома на майката и ще я санкционират за жестокостта. А за специалистите най-правилното решение е да се търси подпомагане точно от опитните организации, които години наред работят с другите форми на домашно принуждение.
Всяко дете обича родителите си, само че точно това е в действителност жестоко – че ръката, която гали, също по този начин и бие. Децата, претърпели извънредно жестоки форми на принуждение от най-близките си, са безпределно комплицирани. Но и насилниците имат потребност от помощ. За да се стигне до такава степен, че майката разгласява такова брутално видео, значи само и единствено, че професионалната помощ е наложителна.
" Именно тук ми се желае да направя отпратка към голямата полемика от няколко години насам за Стратегията за детето и за Закона за обществените услуги. Именно в такива случаи е извънредно значимо обществените служби и органите на реда да имат независимост на дейностите си, с цел да реагират съответно ", продължава Андонова.
Децата доста постоянно са употребявани като средство за решение на взаимоотношенията между родителите и като наказване на единия към другия. Затова популистките мнения и реакции, които омаловажават тези два значими документа и внушават, че децата нямат право на помощ, демонстрира, че обществото ни не е узряло да разбере, че децата би трябвало да търсят помощ, да се пазят. Така агресорите освен че не се опасяват, а дори с горделивост показват насилието.
Много хора питат по какъв начин да оказват помощ, по какъв начин да реагират в случай че деца опишат, че са претърпели принуждение. Според Андонова отговорът е в няколко стъпки, които можете да наблюдавате тук. И би трябвало да запомним едно:
децата не лъжат, когато приказват за принуждение, с изключение на в случаите, когато отхвърлят, че то се е случило.
Именно след такива трагични произшествия – като този с битото дете в Перник – се активизираме да търсим разновидности за поддръжка както към насилника, по този начин и към жертвата. Според Андонова обаче към момента нямаме задоволително механизми за поддръжка на деца и фамилии.
Затова ние – обществото, институциите и организациите, би трябвало да се погрижим да променим това. И да продължаваме да се дейни, като подаваме сигнали и сигнализираме за проблемите в затворени групи като НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО.
Днешните насилници са вчерашните бити и разплакани момчета
Клипът с побоя бе отстранен от множеството онлайн медии след зов на Министерството на труда и обществената политика, което призова да бъде заличен, с цел да бъде съхранена самоличността и достолепието на детето. Профилът на майката насилница демонстрира мощната ѝ обвързаност към съмнителна вяра, която множеството коментиращи дефинират като фракция. Тя заявява в друго видео: " На мен Бог ми изяснява по какъв начин се гледа дете. Мен от индивиди не ме боязън, не ме е боязън, че ще ми вземат детето. Хайде пускате тъжби ".
За тази трагична история, както и за хиляди други, които нямат " шанса " да получат необятен медиен отзив, поговорихме с Юлия Андонова от фондация " Пулс ", която счита, че казусът с майката от Перник занапред ще бъде проверяван от способените органи. Според нея най-правилната реакция в момента е да се даде пространство на институциите, с цел да си свършат работата. Но този случай за следващ път повдига доста тревожни въпроси.
Според Андонова не би трябвало да забравяме, че от години приказваме за това, че сред стените на дома се случват ужасни неща. Хиляди деца в България са претърпели необикновено принуждение. Трябва ли да се подават анонимни сигнали и да се спекулира с това. Има деца, които са оставени да гладуват, които за наказване са събличани голи или са връзвани на радиатора. Важно е да не се саморазправяме, а да се доверим на експертите, както и да работим за една добра система в подкрепа на фамилиите на жертвите:
" Ако това детенце не беше снимано във видео и не беше качено във Facebook, а беше останало като звук в блока, в който живее, щяхме ли да реагираме като общество? Съседите щяха ли да реагират? Или щяхме да си кажем за следващ път, че не можем да имаме вяра на анонимни сигнали? "
Положително е, че хората разпознават организации и търсят поддръжка от тях. Но съгласно Юлия Андонова е обезпокоително и това, че не липсва предпочитание за разпра на част от хората. Те заплашвали, че ще отидат в дома на майката и ще я санкционират за жестокостта. А за специалистите най-правилното решение е да се търси подпомагане точно от опитните организации, които години наред работят с другите форми на домашно принуждение.
Всяко дете обича родителите си, само че точно това е в действителност жестоко – че ръката, която гали, също по този начин и бие. Децата, претърпели извънредно жестоки форми на принуждение от най-близките си, са безпределно комплицирани. Но и насилниците имат потребност от помощ. За да се стигне до такава степен, че майката разгласява такова брутално видео, значи само и единствено, че професионалната помощ е наложителна.
" Именно тук ми се желае да направя отпратка към голямата полемика от няколко години насам за Стратегията за детето и за Закона за обществените услуги. Именно в такива случаи е извънредно значимо обществените служби и органите на реда да имат независимост на дейностите си, с цел да реагират съответно ", продължава Андонова.
Децата доста постоянно са употребявани като средство за решение на взаимоотношенията между родителите и като наказване на единия към другия. Затова популистките мнения и реакции, които омаловажават тези два значими документа и внушават, че децата нямат право на помощ, демонстрира, че обществото ни не е узряло да разбере, че децата би трябвало да търсят помощ, да се пазят. Така агресорите освен че не се опасяват, а дори с горделивост показват насилието.
Много хора питат по какъв начин да оказват помощ, по какъв начин да реагират в случай че деца опишат, че са претърпели принуждение. Според Андонова отговорът е в няколко стъпки, които можете да наблюдавате тук. И би трябвало да запомним едно:
децата не лъжат, когато приказват за принуждение, с изключение на в случаите, когато отхвърлят, че то се е случило.
Именно след такива трагични произшествия – като този с битото дете в Перник – се активизираме да търсим разновидности за поддръжка както към насилника, по този начин и към жертвата. Според Андонова обаче към момента нямаме задоволително механизми за поддръжка на деца и фамилии.
Затова ние – обществото, институциите и организациите, би трябвало да се погрижим да променим това. И да продължаваме да се дейни, като подаваме сигнали и сигнализираме за проблемите в затворени групи като НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО.
Днешните насилници са вчерашните бити и разплакани момчета
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ